МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Училище мое!
Училище родно!
Училище скъпо - здравей!
Щастлива съм аз, че уча във тебе!
В тебе е учил и моят баща.
Гордея се с твоето име, С името
Климент - будител народен, любим!
Будител тъй вечен и славен,
Будител тъй български - наш!
Обичам аз твоите стаи!
Обичам аз моя си клас!
Обичам аз всичко във тебе!
Обичам те, Клименте наш!

Мария-Магдалена VIIa клас КЪМ СПИСЪК

Аз съм Тончо Калпазана
скачам във казана
хващам два шарана
и ги слагам във тигана
Обичам да оцветявам,
но мразя задачи да решавам.
Имам умен папагал
aма вечно е заспал.
Имам сиви маратонки
и петзвездни бутонки.
Дъвча дъвки в час
и госпожата я хваща бяс.
Имам химикал зелен,
но не пише той от ден.
Раницата ми е малка
и учебникът ми стана на писалка.
Много съм умен
като братовчед ми Румен.
Скачам на батута всеки ден,
но пиша домашните през ден.

Антоан Карабашлиев VIа клас КЪМ СПИСЪК

Аз съм Христиана,
много съм завяна.
Уча в 5б клас,
но често не внимавам в час.
Учителката ме изгони,
защото в час ям бонбони.
Домашното си пиша бавно,
разсейвам се навярно.
Това съм аз Христиана
и много съм завяна.

Христиана Димитрова VIб клас КЪМ СПИСЪК

Аз съм Сисони
И обичам бонбони.
Но те са вредни
За мойте зъби предни.
Викат ми Сиси,
Защото съм бясно Писи.
Стаята в апартамента ми е тясна
И затуй сега съм бясна
Биха ми ваксина против бяс
И се оправих аз завчас.
В математиката безпогрешно
Елката решава спешно.
Но аз не ползвам тази елка,
Защото госпожата после ще ме стрелка.
Аз не съм отличничка голяма
И затуй съм поспалана.
Хайде, хайде стига толкоз смях,
че пристигнахме у нас.

Силвена VIa клас КЪМ СПИСЪК

Нещо интересно

Здравейте, ще ви кажа нещо интересно
моето име никак не е лесно!
Цветелина Георгиева Манушкина,
но ме бъркат с Теменушкина.

На единайсет съм години
и съм в Vб клас от 0,2 години.
Много обичам котки,
но не искам да пътувам с лодки.

В град Аксаково живея аз,
във Варна ходим ний завчас.
Тук много е добре,
на десет километра от града сме.

Точен адрес аз ще ви дам
улица “Велико Димитров”, номера не го знам.
По характер бях малко инатлива,
но това беше само до миналата година.

Сега добър живот живея
чета, уча, смятам, пея.
Разбрахте наблягам на ученето аз,
но да не ви учудва това вас.

През лятото обаче учебник не поглеждам
нито пък подреждам.
Играя до дванайсет,
но ме викат в единайсет.

Това съм аз :
Цветелина Георгиева Манушкина,
но ме бъркат с Теменушкина.

Цветелина Манушкина VIб клас КЪМ СПИСЪК

Цветница - моят имен ден!

Цветята обичат
любовта на децата.

Те радостно тичат
с венци на главата.

На този ден, специално в календара отреден,
е и моят имен ден!

Аз съм Росица
и в душата ми грее звездица,
тя запалва в мен искра,
че на Цветница ще се сбъдне моята мечта!

Росица Живкова Йовкова Vв клас КЪМ СПИСЪК

Аз уча в училище със 120-годишна история

Училището е храм на науката и българщината. Още Иван Вазов възпява българското училище и неговата роля за запазване жива искрицата на българския дух. Един народ без наука, без писменост, е мъртъв народ. От 120 години в нашия град е отворило врати моето любимо училище. Чрез пръчицата и пясъка, калема и дъската, химикала и мишката на компютъра, хиляди са събирали и събират тук знания, подготвяли са се и се подготвят за живота. По коридорите кънтят стъпките на много поколения. Стените нашепват техните радости, тревоги и мечти. През далечната 1896 г. в тогавашното село Аджемлер (сега Аксаково) група будни българи се събират и основават училищно настоятелство. Те определят новозавършената сграда в църковния двор (сега детска градина) и назначават първия учител Димитър Стаменов. В първите випуски учат моята прабаба, нейната сестра и нейните братя. През годините тук завършват и моята баба, мама, леля, техните братовчеди и братовчедки, някои от които работят като учители в същото училище. Историята на моя род се преплита с историята на училището. Постепенно училището се разширява. Прибавят се още две сгради, най-новата от които е завършена през 1973 г. Сега нашето училище е модерно, просторно, уютно, с компютърен кабинет, стол и физкултурен салон. Но тази красива сграда изисква от нас да я пазим и съхраняваме за поколенията след нас, така както нашите предшественици са я съхранили за нас. Много от възпитаниците на училището са лекари, учители, инженери и др. Всеки е поел по своя път, но в началото са тръгнали по пътя, по който сега аз вървя. Аз следвам техните стъпки, седя на техните чинове и мечтая да надмина техните постижения. Аз се гордея с моето училище. Старая се да бъда достоен ученик, наследник на традициите, запазени през годините.

Емилиян VIа клас КЪМ СПИСЪК